Биография
Прякор: Брани
Роден на: 4 март 1989
Местоположение: Единбург (Шотландия)
Височина: 180 см
Тегло: 71 кг
Говорими езици: български, немски и английски
Занимава се с футбол от: 7 годишна възраст
Пост: Нападател
Статус: Професионален играч от 1 януари 2007
Спортна екипировка: Nike
Успехи:
Сезон 2001/02: Голмайстор
Сезон 2002/03: Голмайстор
Сезон 2003/04: Голмайстор
2003 г. - Първо място на международния турнир "Алиот Къп" (5 мача, 5 гола)

Велико Търново

Петьо Костадинов

Спомням си лятото на 1996 година. Бяхме отишли на гости в родното село на майка им Ресен, отстоящо на 16 километра от столицата на Второто българско царство – неповторимият Велико Търново, роден град на Бранимир. Характерно за равнинната улица, в края на селото, е планинското име „Пирин” и неизброимия брой деца, които и до днес се събират там през ваканциите. До този момент Светослав и Бранимир тренираха тенис в ЦСКА и вече се справяха прилично с жълтата топка на корта. Един преди обяд забелязах, че момчетата се засуетиха, отнякъде намериха футболна топка, помпа и вече бяха замислили нещо. Разбрах, че се подготвят за битка на близката поляна край река Негованка, която се влива недалеч в по-голямата Росица. Отидох.

Първата истинска топка
Децата се разделиха на два отбора по най-стария начин, познат ми по нашите земи – чрез настъпване. Най-големите/предполага се и най-добрите/, извършиха ритуала и започнаха да си избират съиграчи от останалите. Бранимир беше най-малък, точно преди първи клас, а Светльо беше за трети. Естетвено дребосъкът бе избран последен, между другото, за да не се чувства изолиран.Никога до този момент не бях гледал синовете си с футболна топка в крака. Не само аз, но и всички момчета останаха изумени от поведението на най-дребничкия и най-малък на години. Когато топката попаднеше в него, просто не бе възможно да му бъде отнета. Гардираше инстинктивно с крака и тяло, отваряше ръцете, като успяваше на висока скорост да се освободи от пазачите си, понякога момчета с две глави по-високи от него. В интерес на истината – гледах и не варвах.
На следващия ден картината се повтори. Познайте кое от децата бе първи избор, след настъпването за разделяне!? Когато се прибрахме в София и Светослав, и Бранимир ми заявиха, че искат да тренират футбол, не тенис. Избраха Септември. Клубът е недалеч от нас, а и повечето момчета от блоковете наоколо бяха там. Оказа се, че Бранимир е много малък и за него няма възрастова група. Но не го върнаха. Двамата братя-близнаци Тони и Кирил Кирилови го взеха при родени 1987-а /годината на брат му/. Една много силна възраст, която вече има младежки национали на България/Ивелин Попов например/.

В атаката на Славия
Бранимир беше малък и дребен. Поради това, когато се разделяха за игра, него го поставяха десен бек. Имаше случаи при атака той да кляка и да си рисува на сгурията в очакване на противника. В един момент му обясниха, че може да се включва и напред. Така много бързо се придвижи към атаката и спечели доверието на младите треньори, които и не помисляха да започнат без него. Помня и първата им контрола, както и първия гол на Бранимир. Беше срещу нашия ЦСКА на „Червено знаме”. Аз по това време работех в клуба. Момчетата в червено все още тренираха само по два пъти в седмицата и това се оказа фатално за тях – 8:0 за Септември. Слушах хората като си говореха – „Вижте този дребосък какво прави!”. Първият му гол бе скоро след това на калното игрище на 57-о училище в един отвратителен дъжд. Не помня съперника. Брат му Светослав го изведе, той се отклони в дясно, отвори обратния ъгъл на вратаря и вкара с изстрел по диагонал. Подхлъзна се и падна на колене. Вдигна триумфално ръце и може би точно тогава окончателно избра своя път.

Братовчедите: Бранимир, Мартин и Светослав
Смяната на близнаците като треньори в Септември доведе и до смяна на клуба – Славия. Също недалеч от нас, близо до тяхното училище и съученици в отбора, воден от Наско Джамбазки. Една много добра селекция, която печелеше турнири и отлични победи срещу традиционно силните школи на ЦСКА и Левски.
Тежките моменти. На практика Бранимир винаги е бил добре подготвен и е успявал да се спаси от контузии. Но веднъж точно преди сезона 2002/2003 година, в последната контрола преди началото срещу Левски-Раковски, нещастието го сполетя. Като никога закъснях с около 5 минути и когато пристигнах не го видях на терена/сгурията, която сега се превръща в топ игрище/. Погледнах настрани и видях, че се придвижва превивайки се към мен. Като приближи с ужас установих, че лявата му ключица стърчи. Бил се откъснал и на висока скорост са го подсекли. На твърдото игрище – ефектът е неизбежен. Буквално летях към „Пирогов”. Направиха снимка и започнаха притягане със специални ремъци за наместване на ключицата. Болката е свирепа. Въпреки това през зъби го чух да казва:”Тате, обади се на чичо Марин и питай за резултата!”!? След като приключи тежката и болезнена процедура по наместването, той бе категоричен, че най-напред трябва да отидем на стадиона, независимо, че му предстоеше да лежи 10 дни неподвижно на гръб и дълго възстановяване. Характер.
Загубите: Слава Богу, отборът на Славия в тази възраст не бе сред тези, които губят често. Има обаче два знаменити случая, които си спомням с настроение. Единият бе за шампионат срещу Академик, противник който по това време единствено би трябвало да брои попаденията в своята врата, а Славия бе лидер в класирането. Мачът - на игрището в кв. „Казичене”. Заредиха се пропуски. Ту на Бранимир, ту на партньора му в атака Стефан Раденков – Машината. Гредите се клатеха от шутовете в тях. Гол за Академик – 1:0. Второто полувреме картината се повтори. Бащата на Стефан-Явор бе преброил още 8 греди, а ние още един гол за Академик – 2:0. След мача децата на противника започнаха да дразнят нашите и си спомням, че в яда си Бранимир изрита една топка през оградата. Момчетата чакаха пролетта. Отново Академик. Без емоции и каквато и да било радост при головете се стигна до погром. Сякаш бяха наказателен отряд. Гледаха лошо. Реванш... Втората случка бе на турнира „Алиот куп-морски звезди” в Албена, който момчетата спечелиха с победа на финала над Левски с 2:1. Преди това обаче в мач рещу Сливен се състоя драма, достойна като емоция за финал на Шампионската лига. Очевидно по-слабият тим от Сливен поведе със случаен гол, но последвалото изравняване поуспокои нещата. Сливенци се браниха с всички налични сили, Славия атакуваше. Като от нищото Иво Радлев си счупи дясната ръка. Много тежка фрактура. Минута преди края Бранимир бе подкосен и съдията отсъди дузпа. Зад топката застана той. Но на крачка от коженото кълбо. Доста самонадеяно. Тогава казах на майка му, че ще я бие над гредата, защото много добре се виждаше, че още преди замахването е наклонил тялото назад. Аз затова и не обичам изпълнения с къса засилка. Той не само би над гредата, но вероятно свали някое гнездо от тополите зад вратата. Настъпи такава драма, сълзи и гняв, след последния съдийски сигнал, че Славия даже си загуби мрежата с топките, защото помислиха, че са си отрязали пътя към финала. Наложи се треньорът Венци Михов да води част от момчетата по плажната ивица и да ги успокоява. Реваншът – спечелване на купата. Бранимир отбеляза първия гол от прак свободен удар от около 25 метра.

Преди това бе сгурията на Славия, сега хипермодерно игрищe...